Петъчна вечер
Петък е, кротко настъпва часа,
в който посяда човекът на прага,
тихо се вслушва и сякаш гласа
с обич рисува и вяра предлага.
Бавно търкулват се грижи и гняв
някъде чак зад гори тилилейски,
може би точно човекът е прав -
прави си крачките верни, житейски!
После поглежда през рамо, мълчи,
леко прокарва пръсти в косата,
даже да страда, съвсем не личи,
чака огньовете там, в небесата.
Петък е, време за чаша розе,
мракът прегръща земята грижовно.
Тихите стъпки от боси нозе,
водят минутите бавно, греховно...
Петък е.
Детелина И.Стефанова ✍️🍀
© Детелина Стефанова All rights reserved.
