Петъчно

2 февр. 2019 г., 18:48

Поэзия » Философская

864 0 3

На мама щях да се обадя,
ала ми звъннаха на мене,
за да ми кажат, че вратата
на моя дом не спря да стене.

Затворена е по принуда
и не понася тази черна
грозна едра пеперуда,
която кацнала е вчера.

Тя пие спомени и стъпки,
и шепоти, и сенки топли,

и трудно е да се разпъпят

черница и вишнап на двора.

Тя, мама чакаше да ида,
със нея на кафе да седна,

загърбил горест и обида,

в очите й да се огледам.

И днес, ако светът е крехък,

по-уязвим от февруарско цвете,
не чакайте да дойде петък –
на майките си позвънете.

Петъчно

Свързани произведения

Комментарии

Предложения