skies40heaven (Стефан Балди)
33 222
Feb 2, 2019, 6:48 PM

Петъчно 

  Poetry » Phylosophy
861 0 3

На мама щях да се обадя, 
ала ми звъннаха на мене, 
за да ми кажат, че вратата 
на моя дом не спря да стене. 

Затворена е по принуда 
и не понася тази черна 
грозна едра пеперуда, 
която кацнала е вчера. 

Тя пие спомени и стъпки, 
и шепоти, и сенки топли,  

и трудно е да се разпъпят  

черница и вишнап на двора.         

Тя, мама чакаше да ида, 
със нея  на кафе да седна, 

загърбил горест и обида, 

в очите й да се огледам. 


И днес, ако светът е крехък, 

по-уязвим от февруарско цвете, 
не чакайте да дойде петък  –      
на майките си позвънете.

© Стефан Балди All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??