Петъчно
На мама щях да се обадя,
ала ми звъннаха на мене,
за да ми кажат, че вратата
на моя дом не спря да стене.
Затворена е по принуда
и не понася тази черна
грозна едра пеперуда,
която кацнала е вчера.
Тя пие спомени и стъпки,
и шепоти, и сенки топли,
и трудно е да се разпъпят
черница и вишнап на двора.
Тя, мама чакаше да ида,
със нея на кафе да седна,
загърбил горест и обида,
в очите й да се огледам.
И днес, ако светът е крехък,
по-уязвим от февруарско цвете,
не чакайте да дойде петък –
на майките си позвънете.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стефан Балди Всички права запазени
