2.02.2019 г., 18:48 ч.

Петъчно 

  Поезия » Философска
870 0 3

На мама щях да се обадя, 
ала ми звъннаха на мене, 
за да ми кажат, че вратата 
на моя дом не спря да стене. 

Затворена е по принуда 
и не понася тази черна 
грозна едра пеперуда, 
която кацнала е вчера. 

Тя пие спомени и стъпки, 
и шепоти, и сенки топли,  

и трудно е да се разпъпят  

черница и вишнап на двора.         

Тя, мама чакаше да ида, 
със нея  на кафе да седна, 

загърбил горест и обида, 

в очите й да се огледам. 


И днес, ако светът е крехък, 

по-уязвим от февруарско цвете, 
не чакайте да дойде петък  –      
на майките си позвънете.

© Стефан Балди Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??