28 февр. 2010 г., 12:42

Photoshop нa пате

1.2K 0 10

От утробата на днешното презрение
изроди се грозен отпечатък -
"не струвам". Твоя рожба. Твое мнение,
разстлано по килима ми оттатък.
Не струва да го тупам през прозореца -
ще разпилея старите си вярвания,
още незалепнали за волята
на жалкото ми себепорицаване.
"Патето" не струва. Даже пет -
и заблудимо снимката ти режа.
И очаквано оплитам си куплет
от тебезабравящата прежда.
... И очаквано ти стапям мислите
в собственото си любовъзкръсване.
И не струвам, обич... Проста истина
в очите на безочливия смъртен.
Съжалявам, че нахапах времето ти
с личността така... нискобюджетна -
със трохи върху килима себе си
засищала съм. Долу. Сред нозете ти.
Но казват - "Винаги ще има утре",
а утре от трохите става хляб.
И лебедът е Photoshop-но пате,
което си го прибери.
Отзад.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лора Димитрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • За мен е кеф, че пишете тук. Няма проблем Поздрави и благодаря!
  • представа си нямаш как ме ... спасяваш с краткото си появяване на линия в което успях да проследя линка

    отдавна не бях се зачитал по- сериозно в сайта
    днес го направих... четох подред като улав(луд, ако не е всеизвестен диалект) от една страна са адски тъпите и недоклепани стихове в които няма за какво да се хванеш

    от другата- бастуните, живити класици които не знам не се ли умориха да малтретират думите и да си правят наколенки постоянно един друг

    вдишвам дълбоко и издишвам...


    радвам се че има и хора като теб
    млади, талантливи, мислещи, оригинални, без особени претенции, но самокритични хора

    ще спя спокойно


    и извинявай, че пиша това под твой стих
    но си имам навика да търся публичност на мислите и емоциите си
    все пак, нали една от причините да сме тук е това , така че мисля ще ме разбереш
  • (rock)
  • Та... Кефиш ме.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...