12 мар. 2014 г., 00:38

Писателя

733 0 4
Писателя
                            на А.А.

Осъмнал във стая под наем
и дълг, който трябва да връща,
Писателя пише, незнаен,
за левче - за хляба насъщен.

Понякога няма трошица,
но пише, премръзнал и гладен,
а болката в него изтича
и листът попива я жадно.

Тогава се ражда тоз Разказ,
над който след няколко века,
възкликнал: ,,Това е прекрасно!'',
сълза ще пророни Човека.

Ох, само дано не потърсят,
пленени от думите скромни,
къде му е родната къща!
Че Гения днес е бездомен...
 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петя Божилова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...