12.03.2014 г., 0:38

Писателя

725 0 4
Писателя
                            на А.А.

Осъмнал във стая под наем
и дълг, който трябва да връща,
Писателя пише, незнаен,
за левче - за хляба насъщен.

Понякога няма трошица,
но пише, премръзнал и гладен,
а болката в него изтича
и листът попива я жадно.

Тогава се ражда тоз Разказ,
над който след няколко века,
възкликнал: ,,Това е прекрасно!'',
сълза ще пророни Човека.

Ох, само дано не потърсят,
пленени от думите скромни,
къде му е родната къща!
Че Гения днес е бездомен...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...