12.03.2014 г., 0:38

Писателя

728 0 4
Писателя
                            на А.А.

Осъмнал във стая под наем
и дълг, който трябва да връща,
Писателя пише, незнаен,
за левче - за хляба насъщен.

Понякога няма трошица,
но пише, премръзнал и гладен,
а болката в него изтича
и листът попива я жадно.

Тогава се ражда тоз Разказ,
над който след няколко века,
възкликнал: ,,Това е прекрасно!'',
сълза ще пророни Човека.

Ох, само дано не потърсят,
пленени от думите скромни,
къде му е родната къща!
Че Гения днес е бездомен...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петя Божилова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...