Писателя
на А.А.
Осъмнал във стая под наем
и дълг, който трябва да връща,
Писателя пише, незнаен,
за левче - за хляба насъщен.
Понякога няма трошица,
но пише, премръзнал и гладен,
а болката в него изтича
и листът попива я жадно.
Тогава се ражда тоз Разказ,
над който след няколко века,
възкликнал: ,,Това е прекрасно!'',
сълза ще пророни Човека.
Ох, само дано не потърсят,
пленени от думите скромни,
къде му е родната къща!
Че Гения днес е бездомен...