6 янв. 2019 г., 20:33

Пишете само... Денем при това

1.3K 14 16

Пишете само… Денем при това

 

 

            „Броих овце и всяка бля и бля”
                                Patrizzia

 

 

Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.

Опитвах да броя овце, кози.

(Напълно безполезно и излишно)

Сънят отказа да ме навести.

 

Шушони плетох. Вече цял чувал са.

(Ще оборудвам цялата рода)

Устата се разчекна от прозявки,

и пак не се получи да заспя.

 

Дори взех хапче. Точно по рецепта.

(Кокорих се до седем сутринта)

Оказах се в онези пет процента

с парадоксалния обратен резултат.

 

Тогаз′ реших се. Пробвах и прописах.

И нямам спиране. Компютърът загря.

Това е болест. (Не. Не си измислям.)

И графомания се казва болестта.

 

Била заразна ... Значи се пазете.

Четете със предпазни очила.

(И даже няма нужда да четете).

Пишете само… Денем при това.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Дочка Василева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Страхотно чувство за хумор, предадено с великолепен стих! Смехът е здраве, а аз благодаря за хапчето!
  • Заразни сме, но да внимават другите,
    които нямат творчество във вените.
    Да ни простят мъжете и съпругите!
    Защо не гледат те за кой се женят!?

    Уникална си, Доче! Благодаря за усмивките, миличка!
  • За стотен път чета това послание,
    дано се заразя със графомания!
  • Чудесно...
    Смях си и на стиха, и на цитата...
  • Развесели ме! Ха-ха, в един етап от живота безсъницата е тегоба, но аз я превърнах в мигове за съзерцания. Харесах диагнозата!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...