6.01.2019 г., 20:33

Пишете само... Денем при това

1.3K 14 16

Пишете само… Денем при това

 

 

            „Броих овце и всяка бля и бля”
                                Patrizzia

 

 

Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.

Опитвах да броя овце, кози.

(Напълно безполезно и излишно)

Сънят отказа да ме навести.

 

Шушони плетох. Вече цял чувал са.

(Ще оборудвам цялата рода)

Устата се разчекна от прозявки,

и пак не се получи да заспя.

 

Дори взех хапче. Точно по рецепта.

(Кокорих се до седем сутринта)

Оказах се в онези пет процента

с парадоксалния обратен резултат.

 

Тогаз′ реших се. Пробвах и прописах.

И нямам спиране. Компютърът загря.

Това е болест. (Не. Не си измислям.)

И графомания се казва болестта.

 

Била заразна ... Значи се пазете.

Четете със предпазни очила.

(И даже няма нужда да четете).

Пишете само… Денем при това.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Дочка Василева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Страхотно чувство за хумор, предадено с великолепен стих! Смехът е здраве, а аз благодаря за хапчето!
  • Заразни сме, но да внимават другите,
    които нямат творчество във вените.
    Да ни простят мъжете и съпругите!
    Защо не гледат те за кой се женят!?

    Уникална си, Доче! Благодаря за усмивките, миличка!
  • За стотен път чета това послание,
    дано се заразя със графомания!
  • Чудесно...
    Смях си и на стиха, и на цитата...
  • Развесели ме! Ха-ха, в един етап от живота безсъницата е тегоба, но аз я превърнах в мигове за съзерцания. Харесах диагнозата!

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...