Пишете само... Денем при това
Пишете само… Денем при това
„Броих овце и всяка бля и бля”
Patrizzia
Не ми се спи. Какво да правя? Пиша.
Опитвах да броя овце, кози.
(Напълно безполезно и излишно)
Сънят отказа да ме навести.
Шушони плетох. Вече цял чувал са.
(Ще оборудвам цялата рода)
Устата се разчекна от прозявки,
и пак не се получи да заспя.
Дори взех хапче. Точно по рецепта.
(Кокорих се до седем сутринта)
Оказах се в онези пет процента
с парадоксалния обратен резултат.
Тогаз′ реших се. Пробвах и прописах.
И нямам спиране. Компютърът загря.
Това е болест. (Не. Не си измислям.)
И графомания се казва болестта.
Била заразна ... Значи се пазете.
Четете със предпазни очила.
(И даже няма нужда да четете).
Пишете само… Денем при това.
© Дочка Василева All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Страхотно чувство за хумор, предадено с великолепен стих! Смехът е здраве, а аз благодаря за хапчето!
-
Заразни сме, но да внимават другите,
които нямат творчество във вените.
Да ни простят мъжете и съпругите!
Защо не гледат те за кой се женят!?
Уникална си, Доче! Благодаря за усмивките, миличка! -
За стотен път чета това послание,
дано се заразя със графомания!
-
Чудесно...
Смях си и на стиха, и на цитата... -
Развесели ме! Ха-ха, в един етап от живота безсъницата е тегоба, но аз я превърнах в мигове за съзерцания. Харесах диагнозата!
-
Аз,обаче,Доче ни броя овце,ни плета,а просто не лягам,ако не ми се спи...Решавам кръстословици и судоку,чета,но край мен непременно има лист и химикалка,че ако ме посети музата...да не я изпусна!И навсякъде ги имам,дори ....на невероятни места!Не страдам от безсъние,но някога спя "на части"-до 3-4 часа след полунощ-на фотьойла и после в леглото!А стихът ти е чудесен и весел,та разбрах защо вие сте толкова продуктивни,а аз не-вече ще ползвам "рецептата"ти!!
-
гласувах!
-
Мдааа... ами аз като не мога да плета, а не си падам по овце и кози... Остава ми само писането
-
Умрях от смях !Търкалям се по пода!
Таблетки и овце... Всуе, напразно!
От странна поетична сме порода.
И ку-ку...С графомания заразна...
Прегръщам те, Мъдрост моя и ти блатодаря! Не помня от кога не съм се смяла така. -
Пиша смело, пиша мощно,пиша... денонощно...
-
Не се научих да плета шушони,
с бродериите също не успях,
прописах, лудостта ме пак подгони...
Бе я да гълтам хапче,
че станах май за смях.
Усмихна ме, мила Дочи! -
Хубаво е! Поздрави от мен!
-
😅!!! Щом завършва на мания...
-
Ха, моята Дидка била и тук
Хареса ми. -
Графоманията е страшна болест. Подсети ме за един поет, за когото беше без значение дали ще пише денем или нощем. Но по собственото му признание всички негови стихове били писани в тоалетната, все при голям чревен зор. Човекът спечели Славейкова награда и отнесе още куп престижни награди от други конкурси. Но въпреки признанието на журитата, все имах чувството, че стиховете му странно намирисват. А ти, Доче, умееш и да развеселяваш. Честито Богоявление!
-
А рано сутрин не може ли? След като сме уточнили броя на овцете все пак....
Разсмя ме!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
