28 мая 2015 г., 00:02

Писма до дъщеря ми - 1

785 0 8

ПИСМА ДО ДЪЩЕРЯ МИ - 1

 

Невръстна си, но знам ще порастеш.

Ще се научиш да четеш и пишеш...

Писмата ми когато прочетеш –

ще разбереш защо без мене дишаш!

 

Тогава ще съм само шепа пръст

и спомен мил от снимка избеляла,

не знам дори дали ще има кръст -

за моята душа осиротяла.

 

Съдбата ти от друг бе начертана,

недей го съди – вече съм простил!

Остана само болката голяма,

че само в мислите си с теб съм бил!

 

 

Любомир Попов

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любомир Попов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...