Писма от непознат
ПИСМА ОТ НЕПОЗНАТ
Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет,
или квартален напорист бакалин
е дръзнал да мечтае сутрин в пет
връз купчина палета и чували.
Да свие топка облачен памук,
да сгъне неугледно оригами
и да изплаче във прогнилия олук
покоя, който често е измамен.
Въздишката – ширит от светлина,
в косите ми да върже – вместо джуфка.
Да ме нарича с чудни имена.
И да бленува моите милувки.
Мълвежите на бъзовия храст
във строфи от озон да композира.
Дали те има, странен непознат?
И ако да – дъжда недей да спираш!
© Валентина Йотова Все права защищены
Свързани произведения
Комментарии
-
Благодаря, Деа
-
Благодаря, Миленка
-
Благодаря, Ирен
-
Благодаря, Ина Калина, обожавам дъжда, есента, тишината им, и писмата, които чета след тях
-
Вале, прекрасно е!
"Въздишката – ширит от светлина,
в косите ми да върже – вместо джуфка." Въздействащо, ефирно! -
Блатодаря, Зиги
-
Разкош!
-
Казват, че дъжда усилвал романтиката. Вероятно като светлината и тя се пречупва в капките
Харесва ми как си играеш с думите и ги наместваш по местата им. -
Благодаря, Нина, обичам дъжда. И непознатия
-
Благодаря ти, Марийка
-
Хареса ми!
-
Красота!!!
-
Благодаря, Миночка
-
Красиво!
-
Ех, че хубаво!
-
Браво!
-
Ама хубави са тези писма, стоплят те!❤
-
Колко необозрим и цветнолик е талантът ти, Валя!😘👏🌹 Винаги събуждаш възхищение у мен с неповторимите си образи!😍
-
И тук си показала високо майсторство и талант!
-
Бъди, Танче, радвам се, че наминаваш.
-
Чудно хубаво!
-
Благодаря, Руми, дъждът ми е нещо като душа, както и есента
-
Много оригинално! Идейни образи. Прекрасно внушение. Благодаря за удоволствието!
-
Благодаря, Вики
-
Прекрасно е Валя! Желая успех на стихотворението дано достигне до повече хора!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Все права защищены. Произведения являются собственностью их авторов.
