Понякога, когато съм сама,
а чашата ми с чай – отдавна празна,
чета дъждовни призрачни писма –
които някой отдалеч ми праща.
До днес не знам – дали пиян поет,
или квартален напорист бакалин
е дръзнал да мечтае сутрин в пет
връз купчина палета и чували.
Да свие топка облачен памук,
да сгъне неугледно оригами
и да изплаче във прогнилия олук
покоя, който често е измамен. ...