Писмо
Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна,
отдавна спрях да чувам твоя глас.
Навярно гледаш, гледаш и се маеш
защо не помня ни един урок.
Пораснала насила, твърде рано,
познала не един порок.
Не ми остана време за желания!
Аз нямах време за мечти!
Живеех, за да оцелявам
и да се уча... може би...
От малка ме разкъсаха животните,
от малка спрях да вярвам в всяко "нас"
и някак си понесох всичко туй безропотно,
прикрила се зад гордото си "аз".
Сама посрещах всеки удар,
самичка падах във калта.
а после се изправях развълнувана,
за да поема другия шамар.
Да! Крадох обич на минути,
но подарявах цели дни.
А колко сънища ограбих
и си отивах призори
Не си простих за толкова обиди,
не ми остана вяра за писмо,
как искам само да ме пазиш
и да помоля за едно:
спасих от всичко тази обич -
за някой тя е само грях,
но иска ми се нея да опазиш,
защото той е целият ми свят.
Кажи на Господ, че му вярвам още,
че виждам смисъл в всяка доброта,
че плаках и се молих снощи...
ПРОЩАВАЙ, земна суета.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ния Никол Все права защищены
благодаря ви много ,за мен мнението ви е важно,защото аз всъщност само се опитвам да пиша и знам,че има още много път да извървя
