Аз писах толкова писма до дядовци с коледни сияния,
оставях недописани листа и неизказани желания.
Сега седя и пиша:
- Скъпи дядо, навярно гледаш ме от онзи свят,
на коленете ти съм раснала отдавна,
отдавна спрях да чувам твоя глас.
Навярно гледаш, гледаш и се маеш
защо не помня ни един урок.
Пораснала насила, твърде рано,
познала не един порок.
Не ми остана време за желания!
Аз нямах време за мечти! ...