Писмо

Поэзия » Философская, Другая

1.1K 0 3

Какво от това ако днеска...

сърцето ми спре да тупти...

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи...

Ще има ли смисъл смъртта ми...

когато аз тъй не успях...

към теб да погледна и видя...

усмивка, която посях...

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, учителко моя...

усмивка да ти подаря!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Адриан (Андрей Андреев)

Благодаря, госпожо Ангеловоа! Не зная дали това се брои за иненада, защото надали получателят ще го прочете някога.
А колкото до въпроса дали се налага да умирам - това е по-скоро шега, която само получателят може да разбере. Свързано е с импулсивните ми суицидни чувства и нейното желание да ме накара да ги изхвърля от главата си.

2018-10-20T19:43:54+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Продължаваш с приятните изненади!

2018-10-20T14:11:14+03:00
щураче (любимка)

А налага ли се да умираш?

2018-10-20T12:53:31+03:00