Адриан (Андрей Андреев)
24 275

19.10.2018 г., 20:39 2018-10-22T12:17:59+03:00

Писмо

Поезия » Философска, Друга

1.1K 0 3

Какво от това ако днеска...

сърцето ми спре да тупти...

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи...

Ще има ли смисъл смъртта ми...

когато аз тъй не успях...

към теб да погледна и видя...

усмивка, която посях...

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, учителко моя...

усмивка да ти подаря!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

Адриан (Андрей Андреев)

Благодаря, госпожо Ангеловоа! Не зная дали това се брои за иненада, защото надали получателят ще го прочете някога.
А колкото до въпроса дали се налага да умирам - това е по-скоро шега, която само получателят може да разбере. Свързано е с импулсивните ми суицидни чувства и нейното желание да ме накара да ги изхвърля от главата си.

2018-10-20T19:43:54+03:00
goblenka (Маргарита Ангелова)

Продължаваш с приятните изненади!

2018-10-20T14:11:14+03:00
щураче (любимка)

А налага ли се да умираш?

2018-10-20T12:53:31+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.6K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Поезия 4.1K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Поезия 5.1K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Поезия 4.3K 5.0