Адриан (Андрей Андреев)
273 106
19.10.2018 г., 20:39 ч.  

Писмо 

  Поезия » Философска, Друга
794 0 3

Какво от това ако днеска...

сърцето ми спре да тупти...

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи...

Ще има ли смисъл смъртта ми...

когато аз тъй не успях...

към теб да погледна и видя...

усмивка, която посях...

 

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, учителко моя...

усмивка да ти подаря!

© Андрей Андреев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Благодаря, госпожо Ангеловоа! Не зная дали това се брои за иненада, защото надали получателят ще го прочете някога.
    А колкото до въпроса дали се налага да умирам - това е по-скоро шега, която само получателят може да разбере. Свързано е с импулсивните ми суицидни чувства и нейното желание да ме накара да ги изхвърля от главата си.
  • Продължаваш с приятните изненади!
  • А налага ли се да умираш?
Предложения
: ??:??