Oct 19, 2018, 8:39 PM  

Писмо 

  Poetry » Phylosophy, Other
887 0 3

Какво от това ако днеска...

сърцето ми спре да тупти...

и малко по-късно угаснат...

червените мои очи...

Ще има ли смисъл смъртта ми...

когато аз тъй не успях...

към теб да погледна и видя...

усмивка, която посях...

 

Не! Няма! Все още е рано!

Не мога сега да умра!

Аз искам, учителко моя...

усмивка да ти подаря!

© Андрей Андреев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Благодаря, госпожо Ангеловоа! Не зная дали това се брои за иненада, защото надали получателят ще го прочете някога.
    А колкото до въпроса дали се налага да умирам - това е по-скоро шега, която само получателят може да разбере. Свързано е с импулсивните ми суицидни чувства и нейното желание да ме накара да ги изхвърля от главата си.
  • Продължаваш с приятните изненади!
  • А налага ли се да умираш?
Random works
: ??:??