Писмо
На моята малка планета без звук
и времето не е на почит.
Не можеш да стигнеш със кораб дотук,
дори и дъга да прескочиш.
Живея във кръгла къщурка без под.
И покривът не е наличен.
Стените останаха в минал живот,
прозорците топки обичат.
Но нямам си топка, въже, тебешир...
С кометите жмичка играя –
за миг се пързулват в небесната шир
и тихо изчезват в безкрая.
През нощите гоня се с трите слънца,
а денем с луните се срещам.
Тук няма, разбираш ли, други деца,
които живеят отсреща.
И малко самотно е, сещаш се сам,
на моята малка планета.
Но стига ми толкова – само да знам,
че някой за мен се е сетил.
Дори да са призрачни тихите дни,
говорят насън ветровете
за малко момче със златисти коси,
което е влюбено в цвете.
Аз знам, че си истински. И като мен,
и ти си усмихнат мечтател.
А сам в необятния космос студен –
навярно ти липсва приятел.
Пиши ми за твоята роза, овца,
вулканите... Ето адреса:
За „Тихият свят”, област „Трите слънца”,
до „Малката звездна принцеса”.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Пепа Петрунова Все права защищены
