18 сент. 2008 г., 01:02

Писмо до Бога

855 0 11

Писмо до Бога

 

Неудачен създател си, Боже.

И небрежно творил си по Своята воля.

Уж създал Си ме чиста и свята,

а допускаш да плюят в душата ми.

Уж ме искаш нежна, красива,

а браздиш по лицето ми грижа след грижа.

Път да давам решил Си, когато ми липсва.

А на всичко отгоре да бъде и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Весела ЙОСИФОВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Лили! Радвам се, че си посетила точно това ми стихче! Хубав ден ти желая!
  • Неудачен създател си, Боже. само това не ми харесва,звучи грубо иначе от мене 6+
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • ние сме си виновни за плюенето....
    от нас зависи!!!
    поздрави вълчи!
  • Хубав стих,Весела!Някой беше казал,че ние сме каменни блокове,от които Той извайва човека и ударите на длетото му ни причиняват болка,но така ставаме по-съвършени.

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....