Писмо до Бога
Неудачен създател си, Боже.
И небрежно творил си по Своята воля.
Уж създал Си ме чиста и свята,
а допускаш да плюят в душата ми.
Уж ме искаш нежна, красива,
а браздиш по лицето ми грижа след грижа.
Път да давам решил Си, когато ми липсва.
А на всичко отгоре да бъде и истински.
Аз – Начало, аз – Край на Земята.
А душата ми мълком никне из пясъка.
© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
