Sep 18, 2008, 1:02 AM

Писмо до Бога

  Poetry
856 0 11

Писмо до Бога

 

Неудачен създател си, Боже.

И небрежно творил си по Своята воля.

Уж създал Си ме чиста и свята,

а допускаш да плюят в душата ми.

Уж ме искаш нежна, красива,

а браздиш по лицето ми грижа след грижа.

Път да давам решил Си, когато ми липсва.

А на всичко отгоре да бъде и истински.

Аз – Начало, аз – Край на Земята.

А душата ми мълком никне из пясъка.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Весела ЙОСИФОВА All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Лили! Радвам се, че си посетила точно това ми стихче! Хубав ден ти желая!
  • Неудачен създател си, Боже. само това не ми харесва,звучи грубо иначе от мене 6+
  • Много ми хареса!
    Поздрав!
  • ние сме си виновни за плюенето....
    от нас зависи!!!
    поздрави вълчи!
  • Хубав стих,Весела!Някой беше казал,че ние сме каменни блокове,от които Той извайва човека и ударите на длетото му ни причиняват болка,но така ставаме по-съвършени.

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...