3 сент. 2021 г., 13:50

Писмо до дъжда

1.3K 1 4

Птици предвещават чуден ден.

Вятър пилее облаци сиви.

Милиони слънца, обновени,

в капките дъждовни се усмихват...

Пак извила е снага дъгата,

наситила просторите със цвят.

Свежа радост блика от цветята.

Прощаваме ти, дъжд. С любов от нас.

 

          © Павлина Христова Петрова

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Петрова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Обичам дъжда, затова спрях при тебе да го послушаме заедно
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Благодатен дъжд!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...