3.09.2021 г., 13:50

Писмо до дъжда

1.3K 1 4

Птици предвещават чуден ден.

Вятър пилее облаци сиви.

Милиони слънца, обновени,

в капките дъждовни се усмихват...

Пак извила е снага дъгата,

наситила просторите със цвят.

Свежа радост блика от цветята.

Прощаваме ти, дъжд. С любов от нас.

 

          © Павлина Христова Петрова

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Павлина Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Обичам дъжда, затова спрях при тебе да го послушаме заедно
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Благодатен дъжд!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...