Sep 3, 2021, 1:50 PM

Писмо до дъжда

1.2K 1 4

Птици предвещават чуден ден.

Вятър пилее облаци сиви.

Милиони слънца, обновени,

в капките дъждовни се усмихват...

Пак извила е снага дъгата,

наситила просторите със цвят.

Свежа радост блика от цветята.

Прощаваме ти, дъжд. С любов от нас.

 

          © Павлина Христова Петрова

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Павлина Петрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Обичам дъжда, затова спрях при тебе да го послушаме заедно
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Обичам дъжда...
    Той измива следите
    от тъжни лъжи,
    от неочаквана злоба,
    от пропуснати срещи,
    от смазваща тъга,
    от закъснели усмивки,
    от болки пробождащи,
    от груби думи,
    от горчиви обиди,
    от поредни грешки,
    от неуместни шеги,
    от лоши мисли...
    Нека да вали...
    Аз съм жадна...
    ...
    (Знам - откъдето вали,
    оттам и ще заблести... )
    Чисто,
    светло,
    галещо...
    слънце...
    Валяло ли е изобщо?...
    Простих...

    © Павлина Петрова

    Благодаря ти, Миночка, че беше тук.
  • Благодатен дъжд!

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...