2 янв. 2005 г., 14:21

Писмо до любимия

6K 0 1
Ето, днес сядам пак на тази маза с молив в ръка.
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.

Да бе молива меч да съсека серцето,
което за тебе копнее...
Да бе молива огън да изгоря ръцете,
които към теб се протягат...
Защо още любов към теб в мислите ми тлее?
Защо пак грешна любовта си ти предлам?

Ето пиша последно писмо до теб
и ще изпия най - сладката отрова.
Смъртта ще ме целуне с устни от лед,
но любота ще ме изгаря и във гроба.

Не се чувствай виновен,
всичко бе тъй неизбежно.
Сама откъснах плода отровен.
Сама се хвърлих в морето безбрежно.

Но моля, бъди с нея щастлив.
Аз ще загина щастлива за тебе.
Не, няма да загина, ще засънувам сън красив,
в който щастлив ще обичаш и мене.

Лека нощ, мили мой.
Привършвам писмото. Заспивам.
Дано във вечността да намеря покой.
Помни ме вечно красива.


Подпис:Вечно твоя Аз
(ще те сънувам вечно мой)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Александра Ласкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Твърде силно...много отчаяно...Красиво и мрачно..Ама чак смърт заради един..човек, не смятам, че има логично обяснение.Отново ще обичаш, вярвай в това и се бори за обичта си стига да виждаш смисъл, а ако не виждаш, просто не бягай, ами бъди селна и остани вярна на себе си, бъди самоуверена и ще бъдеш обичана пак, а и ти ще обичаш, вярвай в това.

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...