2.01.2005 г., 14:21

Писмо до любимия

6K 0 1
Ето, днес сядам пак на тази маза с молив в ръка.
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.

Да бе молива меч да съсека серцето,
което за тебе копнее...
Да бе молива огън да изгоря ръцете,
които към теб се протягат...
Защо още любов към теб в мислите ми тлее?
Защо пак грешна любовта си ти предлам?

Ето пиша последно писмо до теб
и ще изпия най - сладката отрова.
Смъртта ще ме целуне с устни от лед,
но любота ще ме изгаря и във гроба.

Не се чувствай виновен,
всичко бе тъй неизбежно.
Сама откъснах плода отровен.
Сама се хвърлих в морето безбрежно.

Но моля, бъди с нея щастлив.
Аз ще загина щастлива за тебе.
Не, няма да загина, ще засънувам сън красив,
в който щастлив ще обичаш и мене.

Лека нощ, мили мой.
Привършвам писмото. Заспивам.
Дано във вечността да намеря покой.
Помни ме вечно красива.


Подпис:Вечно твоя Аз
(ще те сънувам вечно мой)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ласкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твърде силно...много отчаяно...Красиво и мрачно..Ама чак смърт заради един..човек, не смятам, че има логично обяснение.Отново ще обичаш, вярвай в това и се бори за обичта си стига да виждаш смисъл, а ако не виждаш, просто не бягай, ами бъди селна и остани вярна на себе си, бъди самоуверена и ще бъдеш обичана пак, а и ти ще обичаш, вярвай в това.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...