2.01.2005 г., 14:21

Писмо до любимия

6K 0 1
Ето, днес сядам пак на тази маза с молив в ръка.
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.

Да бе молива меч да съсека серцето,
което за тебе копнее...
Да бе молива огън да изгоря ръцете,
които към теб се протягат...
Защо още любов към теб в мислите ми тлее?
Защо пак грешна любовта си ти предлам?

Ето пиша последно писмо до теб
и ще изпия най - сладката отрова.
Смъртта ще ме целуне с устни от лед,
но любота ще ме изгаря и във гроба.

Не се чувствай виновен,
всичко бе тъй неизбежно.
Сама откъснах плода отровен.
Сама се хвърлих в морето безбрежно.

Но моля, бъди с нея щастлив.
Аз ще загина щастлива за тебе.
Не, няма да загина, ще засънувам сън красив,
в който щастлив ще обичаш и мене.

Лека нощ, мили мой.
Привършвам писмото. Заспивам.
Дано във вечността да намеря покой.
Помни ме вечно красива.


Подпис:Вечно твоя Аз
(ще те сънувам вечно мой)

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Александра Ласкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Твърде силно...много отчаяно...Красиво и мрачно..Ама чак смърт заради един..човек, не смятам, че има логично обяснение.Отново ще обичаш, вярвай в това и се бори за обичта си стига да виждаш смисъл, а ако не виждаш, просто не бягай, ами бъди селна и остани вярна на себе си, бъди самоуверена и ще бъдеш обичана пак, а и ти ще обичаш, вярвай в това.

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...