Писмо до любимия
Ето, днес сядам пак на тази маза с молив в ръка.
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.
Да бе молива меч да съсека серцето,
което за тебе копнее...
Да бе молива огън да изгоря ръцете,
които към теб се протягат...
Защо още любов към теб в мислите ми тлее?
Защо пак грешна любовта си ти предлам?
Ето пиша последно писмо до теб
и ще изпия най - сладката отрова.
Смъртта ще ме целуне с устни от лед,
но любота ще ме изгаря и във гроба.
Не се чувствай виновен,
всичко бе тъй неизбежно.
Сама откъснах плода отровен.
Сама се хвърлих в морето безбрежно.
Но моля, бъди с нея щастлив.
Аз ще загина щастлива за тебе.
Не, няма да загина, ще засънувам сън красив,
в който щастлив ще обичаш и мене.
Лека нощ, мили мой.
Привършвам писмото. Заспивам.
Дано във вечността да намеря покой.
Помни ме вечно красива.
Подпис:Вечно твоя Аз
(ще те сънувам вечно мой)
Веч преглъщам тъй трудно сълзите.
Не, няма да страдам макар и сама,
дори тези сълзи да изгарят очите.
Да бе молива меч да съсека серцето,
което за тебе копнее...
Да бе молива огън да изгоря ръцете,
които към теб се протягат...
Защо още любов към теб в мислите ми тлее?
Защо пак грешна любовта си ти предлам?
Ето пиша последно писмо до теб
и ще изпия най - сладката отрова.
Смъртта ще ме целуне с устни от лед,
но любота ще ме изгаря и във гроба.
Не се чувствай виновен,
всичко бе тъй неизбежно.
Сама откъснах плода отровен.
Сама се хвърлих в морето безбрежно.
Но моля, бъди с нея щастлив.
Аз ще загина щастлива за тебе.
Не, няма да загина, ще засънувам сън красив,
в който щастлив ще обичаш и мене.
Лека нощ, мили мой.
Привършвам писмото. Заспивам.
Дано във вечността да намеря покой.
Помни ме вечно красива.
Подпис:Вечно твоя Аз
(ще те сънувам вечно мой)
© Александра Ласкова All rights reserved.
