Писмо до мама
Пиша ти, мамо, писмо.
Знам, че си горе във рая.
Знаеш писмо и четмо
и си в небето - на края.
Тука е юлският пек -
всичко от жега изгаря.
Даже във сянка човек -
жега и него измаря.
Правим молебен за дъжд.
Жизнени капки да глътнем.
Ще ни се тъй, изведнъж
в хладната дупка да хлътнем.
Искам при тебе да съм -
земния ад да забравя.
Даже със връзка салкъм
виза за там ще набавя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Никола Апостолов Все права защищены
