Пиша ти, мамо, писмо.
Знам, че си горе във рая.
Знаеш писмо и четмо
и си в небето - на края.
Тука е юлският пек -
всичко от жега изгаря.
Даже във сянка човек -
жега и него измаря.
Правим молебен за дъжд.
Жизнени капки да глътнем.
Ще ни се тъй, изведнъж
в хладната дупка да хлътнем.
Искам при тебе да съм -
земния ад да забравя.
Даже със връзка салкъм
виза за там ще набавя.
© Никола Апостолов All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
