16 сент. 2008 г., 13:14

Писмо до щастието 

  Поэзия
774 0 5

Хей, щастие, къде си?

Покажи ми светлината!

Но не онази – крайнотунелната,

а тази горе в небесата!

 

С очи затворени ще тичам,

наивно и нахално към тебе ще посягам,

а ти не спирай, дори да чуваш как те викам.

Знай, за мене полет е

всеки път, когато ръцете си към теб протягам.

 

Изпращай бури, нека ми е трудно.

Аромата си оставяй по мокрите первази.

Зениците по теб ще тлеят копнежно и безумно,

дори когато дъх последен устните погали.

 

Уловената кафезна пеперуда

тъгата си я носи във крилата.

Ти не спирай! Моля те, лети!

Без теб кому са нужни небесата?

© Ана Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??