Писмо до щастието
Хей, щастие, къде си?
Покажи ми светлината!
Но не онази – крайнотунелната,
а тази горе в небесата!
С очи затворени ще тичам,
наивно и нахално към тебе ще посягам,
а ти не спирай, дори да чуваш как те викам.
Знай, за мене полет е
всеки път, когато ръцете си към теб протягам.
Изпращай бури, нека ми е трудно.
Аромата си оставяй по мокрите первази.
Зениците по теб ще тлеят копнежно и безумно,
дори когато дъх последен устните погали.
Уловената кафезна пеперуда
тъгата си я носи във крилата.
Ти не спирай! Моля те, лети!
Без теб кому са нужни небесата?
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ана Всички права запазени
