Писмо до щастието
Хей, щастие, къде си?
Покажи ми светлината!
Но не онази – крайнотунелната,
а тази горе в небесата!
С очи затворени ще тичам,
наивно и нахално към тебе ще посягам,
а ти не спирай, дори да чуваш как те викам.
Знай, за мене полет е
всеки път, когато ръцете си към теб протягам.
Изпращай бури, нека ми е трудно.
Аромата си оставяй по мокрите первази.
Зениците по теб ще тлеят копнежно и безумно,
дори когато дъх последен устните погали.
Уловената кафезна пеперуда
тъгата си я носи във крилата.
Ти не спирай! Моля те, лети!
Без теб кому са нужни небесата?
© Ана All rights reserved.
