Писмо до тъгата
На А.
Обичам дългите ни разговори нежни.
Водени сред дни на слънце и сред нощи снежни.
Говорихме и пишехме история любовна.
Понякога ту смешна, ту греховна.
Не помня всяка дума, знаеш,
а и за такива дреболии ти нехаеш,
но помня всеки допир, всеки знак.
И всяко топло чувство, повтарящо се пак и пак.
Когато сам обаче в тъмнина остана,
обзема ме тъга, като покров простряна.
Тогава сядам и започвам да ти пиша,
защото иначе душата ми ще спре да диша
Изливам спомени и мисли нежни
върху листовете белоснежни.
Накрая виждам как това писмо със адресат Тъгата,
макар за малко, преборило е Самотата.
01.06.2023
© Владимир Велев Все права защищены