11 окт. 2023 г., 18:08

Писмо до тъгата

716 1 0

      Писмо до тъгата 

                               На А. 

 

Обичам дългите ни разговори нежни.

Водени сред дни на слънце и сред  нощи снежни.

Говорихме и пишехме история любовна.

Понякога ту смешна, ту греховна.

 

Не помня всяка дума, знаеш, 

а и за такива дреболии ти нехаеш, 

но помня всеки допир, всеки знак.

И всяко топло чувство, повтарящо се пак и пак.

 

Когато сам обаче в тъмнина остана,

обзема ме тъга, като покров простряна.

Тогава сядам и започвам да ти пиша,

защото иначе душата ми ще спре да диша

 

Изливам спомени и мисли нежни

върху листовете белоснежни.

Накрая виждам как това писмо със адресат Тъгата,

макар за малко, преборило е Самотата. 


 

01.06.2023


 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Владимир Велев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...