11.10.2023 г., 18:08

Писмо до тъгата

713 1 0

      Писмо до тъгата 

                               На А. 

 

Обичам дългите ни разговори нежни.

Водени сред дни на слънце и сред  нощи снежни.

Говорихме и пишехме история любовна.

Понякога ту смешна, ту греховна.

 

Не помня всяка дума, знаеш, 

а и за такива дреболии ти нехаеш, 

но помня всеки допир, всеки знак.

И всяко топло чувство, повтарящо се пак и пак.

 

Когато сам обаче в тъмнина остана,

обзема ме тъга, като покров простряна.

Тогава сядам и започвам да ти пиша,

защото иначе душата ми ще спре да диша

 

Изливам спомени и мисли нежни

върху листовете белоснежни.

Накрая виждам как това писмо със адресат Тъгата,

макар за малко, преборило е Самотата. 


 

01.06.2023


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Велев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...