11.10.2023 г., 18:08

Писмо до тъгата

719 1 0

      Писмо до тъгата 

                               На А. 

 

Обичам дългите ни разговори нежни.

Водени сред дни на слънце и сред  нощи снежни.

Говорихме и пишехме история любовна.

Понякога ту смешна, ту греховна.

 

Не помня всяка дума, знаеш, 

а и за такива дреболии ти нехаеш, 

но помня всеки допир, всеки знак.

И всяко топло чувство, повтарящо се пак и пак.

 

Когато сам обаче в тъмнина остана,

обзема ме тъга, като покров простряна.

Тогава сядам и започвам да ти пиша,

защото иначе душата ми ще спре да диша

 

Изливам спомени и мисли нежни

върху листовете белоснежни.

Накрая виждам как това писмо със адресат Тъгата,

макар за малко, преборило е Самотата. 


 

01.06.2023


 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Владимир Велев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...