Писмо до тъгата 

                               На А. 

Обичам дългите ни разговори нежни.

Водени сред дни на слънце и сред  нощи снежни.

Говорихме и пишехме история любовна.

Понякога ту смешна, ту греховна.

Не помня всяка дума, знаеш, 

а и за такива дреболии ти нехаеш, 

но помня всеки допир, всеки знак.

И всяко топло чувство, повтарящо се пак и пак.

Когато сам обаче в тъмнина остана,

обзема ме тъга, като покров простряна.

Тогава сядам и започвам да ти пиша,

защото иначе душата ми ще спре да диша

Изливам спомени и мисли нежни

върху листовете белоснежни.

Накрая виждам как това писмо със адресат Тъгата,

макар за малко, преборило е Самотата. 

01.06.2023