20 мая 2025 г., 20:18

Писмо до Вятъра

336 1 2
Писмо до Вятъра

 

Обичам те, когато си далеч,

за да жадувам хладния ти полъх;

в душата да запаля свещ,

в любовната ни църква да се моля.

 

Обичам те, когато си до мен

и галено с косите ми играеш;

В спомена, от смях роден,

грееш като слънчев залез.

 

Обичам те, когато заминаваш,

макар в душата ми поройно да вали.

Няма да си Вятъра, ако останеш.

А от това бездънно ще боли.

 

©Илияна Каракочева (Ина Крейн)

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Илияна Каракочева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....