Писмо до Вятъра
Писмо до Вятъра
Обичам те, когато си далеч,
за да жадувам хладния ти полъх;
в душата да запаля свещ,
в любовната ни църква да се моля.
Обичам те, когато си до мен
и галено с косите ми играеш;
В спомена, от смях роден,
грееш като слънчев залез.
Обичам те, когато заминаваш,
макар в душата ми поройно да вали.
Няма да си Вятъра, ако останеш.
А от това бездънно ще боли.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Илияна Каракочева Всички права запазени
