Обичам те, когато си далеч,
за да жадувам хладния ти полъх;
в душата да запаля свещ,
в любовната ни църква да се моля.
Обичам те, когато си до мен
и галено с косите ми играеш;
В спомена, от смях роден,
грееш като слънчев залез.
Обичам те, когато заминаваш,
макар в душата ми поройно да вали.
Няма да си Вятъра, ако останеш.
А от това бездънно ще боли.
©Илияна Каракочева (Ина Крейн)
© Илияна Каракочева All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
