ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка,
която сред спящата ръж да танцува
и звездни трошици от Рая да ръси –
над нивите стихнали, с блясъци къси.
Не успях в здрача стъклен да се сбогувам.
Да кажа на всички, как много ще липсват,
в поля с неуютна, неискана вечност,
там дето води от забрава се плискат, ...