Писмо от Рая
ПИСМО ОТ РАЯ
Спомни си за мен, щом луната търкулне
над тъмните покриви шлейф от коприна.
Аз сигурно скоро оттук ще замина,
но пак ще се върна – бездомна светулка,
която сред спящата ръж да танцува
и звездни трошици от Рая да ръси –
над нивите стихнали, с блясъци къси.
Не успях в здрача стъклен да се сбогувам.
Да кажа на всички, как много ще липсват,
в поля с неуютна, неискана вечност,
там дето води от забрава се плискат,
че тук и единствено може да искаш,
да милваш, да любиш – дори отдалече,
което е мило и истински близко.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
