Изпратих мечтите си в кратко писмо,

в бутилка в цвят розов грижливо поставих,

докоснах със устни, с целувка - клеймо.

За сила - от ангел крила му добавих.

С ръце го насочих, политна в небето

при теб да пристигне с белите птици

и сля се във синьото, а над морето

го носеха силни, красиви орлици.

Но облак се спусна, бутилката счупи,

мечти разпилени в морето изляха се.

Отдалече поглеждах, а птиците в групи

с тъжните звуци над мене кръжаха си.

В миг топлият вятър понесе се плавно -

мечтите в морето събра във юмруци

и по пътя си странен въздишаше бавно

с мажорната песен, с кресливите звуци.

Останаха там и с него треперят

до теб не достигнаха, загубиха смисъл.

Създадох си нови и топло ме гледат.

Животът ми явно за друг е орисан.