17.01.2013 г., 18:22

Писмо в бутилка

986 1 2

Изпратих мечтите си в кратко писмо,

в бутилка в цвят розов грижливо поставих,

докоснах със устни, с целувка - клеймо.

За сила - от ангел крила му добавих.

 

С ръце го насочих, политна в небето

при теб да пристигне с белите птици

и сля се във синьото, а над морето

го носеха силни, красиви орлици.

 

Но облак се спусна, бутилката счупи,

мечти разпилени в морето изляха се.

Отдалече поглеждах, а птиците в групи

с тъжните звуци над мене кръжаха си.

 

В миг топлият вятър понесе се плавно -

мечтите в морето събра във юмруци

и по пътя си странен въздишаше бавно

с мажорната песен, с кресливите звуци.

 

Останаха там и с него треперят

до теб не достигнаха, загубиха смисъл.

Създадох си нови и топло ме гледат.

Животът ми явно за друг е орисан.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ивелина Цветкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...