Александър7 (Мариян)
48 39
3 окт. 2016 г., 17:25

Писмото ти в градината зарових 

  Поэзия
1007 1 3

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.


Със силата, с която ме разплакаха
проправиха си път през чернозема
и станаха големи неочаквано  -
неизбежни в пъти повече за мене.


И станаха дърво над моята градина,
бъркащо в очите ми със клони.
Първата ни пролет, последната ни зима
това дърво без думи ще напомня.

 

© Мариян Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??