Писмото ти в градината зарових
Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха
проправиха си път през чернозема
и станаха големи неочаквано -
неизбежни в пъти повече за мене.
И станаха дърво над моята градина,
бъркащо в очите ми със клони.
Първата ни пролет, последната ни зима
това дърво без думи ще напомня.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Мариян Todos los derechos reservados
...
