Писмото ти в градината зарових
Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.
Със силата, с която ме разплакаха
проправиха си път през чернозема
и станаха големи неочаквано -
неизбежни в пъти повече за мене.
И станаха дърво над моята градина,
бъркащо в очите ми със клони.
Първата ни пролет, последната ни зима
това дърво без думи ще напомня.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Мариян Всички права запазени
...
