Александър7 (Мариян)
48 39
3.10.2016 г., 17:25 ч.

Писмото ти в градината зарових 

  Поезия
1146 1 3

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.


Със силата, с която ме разплакаха
проправиха си път през чернозема
и станаха големи неочаквано  -
неизбежни в пъти повече за мене.


И станаха дърво над моята градина,
бъркащо в очите ми със клони.
Първата ни пролет, последната ни зима
това дърво без думи ще напомня.

 

© Мариян Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??