Александър7 (Мариян)
48 39
Oct 3, 2016, 5:25 PM

Писмото ти в градината зарових 

  Poetry
1167 1 3

Писмото ти в градината зарових,
че от него вкъщи не можех да се скрия.
Думите ти пуснаха си корени,
за да не останат само на хартията.


Със силата, с която ме разплакаха
проправиха си път през чернозема
и станаха големи неочаквано  -
неизбежни в пъти повече за мене.


И станаха дърво над моята градина,
бъркащо в очите ми със клони.
Първата ни пролет, последната ни зима
това дърво без думи ще напомня.

 

© Мариян All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??