11 нояб. 2008 г., 08:00

Писък

954 0 1

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е черен...

Безмерен в горестта си бил,

нямало ден и мил

човек нямало по

тая застинала земя!

Не знам... болка

трябваше да носят думите!

Една болка,

една утроба и

веригите...

ПИСЪК

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е бял...

Безмерен в радостта си бил,

нямало нощ и мил

всеки човек 

по тази застинала земя бил!

Не знам... радост

трябваше да носят думите!

Една усмивка,

един смях и...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Герхард Иванов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • не мога да определя точно защо но много ми харесва... някакси необекновен и красив пазрави

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...