11.11.2008 г., 8:00

Писък

947 0 1

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е черен...

Безмерен в горестта си бил,

нямало ден и мил

човек нямало по

тая застинала земя!

Не знам... болка

трябваше да носят думите!

Една болка,

една утроба и

веригите...

ПИСЪК

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е бял...

Безмерен в радостта си бил,

нямало нощ и мил

всеки човек 

по тази застинала земя бил!

Не знам... радост

трябваше да носят думите!

Една усмивка,

един смях и...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Герхард Иванов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • не мога да определя точно защо но много ми харесва... някакси необекновен и красив пазрави

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...