Nov 11, 2008, 8:00 AM

Писък

  Poetry » Other
948 0 1

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е черен...

Безмерен в горестта си бил,

нямало ден и мил

човек нямало по

тая застинала земя!

Не знам... болка

трябваше да носят думите!

Една болка,

една утроба и

веригите...

ПИСЪК

Няколко тъжни слова

ми казаха, че светът е бял...

Безмерен в радостта си бил,

нямало нощ и мил

всеки човек 

по тази застинала земя бил!

Не знам... радост

трябваше да носят думите!

Една усмивка,

един смях и...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Герхард Иванов All rights reserved.

Comments

Comments

  • не мога да определя точно защо но много ми харесва... някакси необекновен и красив пазрави

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...